Армения Изборни проучвания, избирателни нагласи и актуални резултати

Армения продължава да отбелязва стабилен икономически растеж въпреки глобалните турбуленции, като прогнозите на международните институции са за над 5% за 2026 г. Инфлацията, която през април достигна 5,3%, спадна до 4,2% през май, но остава постоянно предизвикателство за разходите за живот. Политически, правителството на министър-председателя Пашинян, след последните парламентарни избори, прокарва решителна диверсификация на експортните пазари. Като пряк отговор на новите руски ограничения върху вноса на арменски продукти, които влязоха в сила от 12 юни, правителството целенасочено насърчава износа към ЕС и други страни чрез субсидии и програми за подкрепа. Целта е да се намали икономическата зависимост от Русия и да се засили икономиката чрез нови търговски отношения.

Армения се бори със своята идентичност преди парламентарните избори на 7 юни. Над 100 000 разселени карабахски арменци се борят за избирателни права, докато правителството трябва да ги интегрира в обществото. Министър-председателят Пашинян прокарва „истинска“ арменска идентичност, която се фокусира върху суверенитета, и продължава демаркацията на границата с Азербайджан. Това разделя нацията между историческа свързаност и прагматично търсене на мир, подхранвано от руските предупреждения за прозападен курс. Политическата причина се крие в преориентирането на Пашинян след конфликта в Карабах и свързаната с това преоценка на националните приоритети, която сега се дебатира в предизборната кампания.

Армения преживява дълбока преориентация на своята геополитика, която все повече отдалечава страната от традиционния съюзник Русия и я приближава към Запада. В момента Ереван задълбочава отношенията си с ЕС и САЩ, което се проявява в подписването на всеобхватно стратегическо партньорско споразумение с Вашингтон и насърчаването на „Пътя на Тръмп“ – транзитна връзка, която заобикаля Русия и Иран. ЕС подкрепя този курс с пакет от спешна помощ на стойност над 50 милиона евро и хвали ангажимента на Армения за по-тесни връзки. В същото време Москва засилва натиска си върху Армения, като налага ограничения върху вноса на арменски продукти и предупреждава за „украински сценарии“, ако Ереван продължи прозападния си курс. Тази ескалация на напрежението е пряко следствие от разочарованието на Армения от липсата на руски гаранции за сигурност в конфликта за Нагорни Карабах, което е подтикнало министър-председателя Пашинян към стратегическа диверсификация на съюзите си.

Армения е в навечерието на решаващи парламентарни избори, които дълбоко разделят страната. Политическата култура е белязана от остра поляризация, докато правителството на министър-председателя Никол Пашинян следва ясен курс към Запада. Тази драстична външнополитическа промяна, отдалечаване от традиционния съюз с Русия към засилено сътрудничество с ЕС и САЩ, не само подхранва вътрешнополитически протести, но и провокира масивен натиск от Москва, включително икономически санкции. Неотдавнашният арест на шестима опозиционни кандидати от проруската партия „Силна Армения“ малко преди изборите илюстрира изострената ситуация и крехкостта на правителствената стабилност, докато страната гласува за своето геополитическо бъдеще.

Армения преминава през критична фаза в своята енергийна, климатична и инфраструктурна политика. Страната енергично прокарва диверсификацията на енергийните си доставки чрез възобновяеми източници и разширяването на инфраструктурата. Това включва амбициозни климатични цели с желано намаляване на емисиите на парникови газове и нов закон за климата, приет през февруари 2026 г. Едновременно с това Ереван засилва сътрудничеството със западни партньори и инициира инфраструктурни проекти като „Пътя на Тръмп за международен мир и просперитет“, включително търг за железопътна връзка до турската граница. Тази прозападна преориентация провокира остри реакции от Москва: Русия открито заплашва със спиране на изгодните доставки на газ и прекратяване на други споразумения, ако Армения продължи процеса си на присъединяване към ЕС. Тази ескалация, малко преди арменските парламентарни избори на 7 юни, цели да възпрепятства отдалечаването на Ереван от Кремъл. ЕС вече реагира с обещания за финансова помощ, за да подкрепи Армения в тази напрегната ситуация.

Армения преживява дълбоко обществено разделение, което се изостря преди предстоящите парламентарни избори. Особено изразена е пропастта между поколенията: докато по-старото поколение е склонно да подкрепя мирната програма на правителството, младежта изразява дълбоко недоволство и недоверие към политическия елит. Тази поляризация застрашава социалния мир и националното единство след конфликта за Нагорни Карабах. Политическата причина е правителствената политика, която след поражението от 2023 г. залага на „мирна програма“. Тази стратегия разделя обществото, тъй като мнозина я намират за недостатъчна, а младежта се чувства политически отчуждена. Въпреки че са стартирани инициативи за младежко участие, недоверието остава дълбоко вкоренено.

Правителството на Армения прокарва фундаментална образователна реформа, докато младежката безработица през 2024 г. е била тревожните 26,24 процента. Обсъждан през май проектозакон за висшето образование и науката цели да модернизира системата и да въведе европейски стандарти. Планираното преориентиране включва тристепенно висше образование, нови механизми за финансиране и деполитизация на университетите. ЕС подкрепя тези усилия с 8,55 милиона евро. Тези реформи целят да запълнят пропастта между образованието и пазара на труда и да отворят спешно необходими перспективи за младите хора, тъй като мнозина в момента не намират адекватна заетост.

От 1 септември 2026 г. арменските семейства ще получават еднократна помощ за раждане в размер на 500 000 драма (около 1300 щатски долара) за всяко новородено, независимо от поредността на раждането. Тази реформа, която представлява увеличение за първите две деца, докато за следващите деца изравнява предишното, по-високо еднократно плащане, правителството обосновава с аргумента, че семейните разходи остават постоянни, независимо от броя на децата. В същото време, месечните разходи от почти 2500 щатски долара за четиричленно семейство без наем и среден доход от едва 744 щатски долара натоварват значително много домакинства. Освен това, продължаващият приток на над 100 000 бежанци от Нагорни Карабах силно натоварва системите за социално осигуряване и жилищния пазар, което допълнително влошава положението на уязвимите семейства и самотните родители.

Пенсионерите в Армения преживяват осезаема промяна от 1 април 2026 г.: минималната пенсия нарасна до 46 000 драма, а по-ниските пенсии се увеличиха с 10 000 драма, което засяга над 660 000 граждани. Едновременно с това правителството въведе универсално здравно осигуряване, което осигурява безплатен достъп до медицински услуги за възрастни хора над 65 години. Докато правителството представя корекцията на пенсиите като успех на силния икономически растеж от 7,2% през 2025 г., опозиционери критикуват мярката като предизборен подарък преди парламентарните избори през юни 2026 г. Освен това, всички пенсии и социални помощи от април трябва да се изплащат безкасово, което е свързано с кешбек програми. Годишната инфлация през май 2026 г. беше 4,2%, което продължава да предизвиква покупателната способност на увеличените пенсии.

Армения революционизира пазара на труда: правителството премахва възрастовата граница от 65 години за държавните служители, което е пряк отговор на демографските предизвикателства и недостига на квалифицирана работна ръка. Тази реформа, базирана на нов закон, позволява на опитни кадри да останат в професионалния живот и цели да укрепи намаляващото трудоспособно население. Докато годишната инфлация през май спадна до 4,2 процента, домакинствата продължават да се борят с нарастващите цени на храните, които се увеличиха с 6,4 процента. Въпреки стабилния икономически растеж от над 5 процента, подкрепен от ИТ и строителството, работещите усещат разминаването между умереното развитие на заплатите и постоянните разходи за живот. Политическото преориентиране към ЕС и свързаните с това търговски несигурности с Русия допълнително влияят върху икономическата стабилност на много семейства.

В отговор на последните руски ограничения върху вноса на арменски селскостопански продукти и коняк, които чувствително засягат традиционните експортни отрасли, Европейският съюз обеща незабавен пакет от помощи за Армения на стойност над 50 милиона евро. Москва засилва икономическия натиск, за да възпрепятства сближаването на Армения със Запада, което поставя много предприемачи пред екзистенциални предизвикателства. В същото време усилията на правителството да установи нови търговски пътища чрез инициативата „Кръстопът на мира“ и засиленото сътрудничество с ЕС, както и мащабните инвестиции и данъчни стимули във високотехнологичния сектор, отварят нови възможности за растеж и принуждават самонаетите лица към стратегическо преориентиране.

Армения продължава да отказва основна правна защита на ЛГБТК+ общността: всеобхватен закон против дискриминацията, който изрично включва сексуалната ориентация и половата идентичност, не съществува, въпреки че се обсъжда повече от десетилетие и международни органи многократно го изискват. Тази законодателна празнота дълбоко засяга ежедневието на малцинствата, както показва актуалният годишен доклад на Pink Armenia от 15 май 2026 г. Политическата причина се крие в липсата на желание от страна на правителството да интегрира препоръките на гражданското общество в законопроект, както и в продължаващата инструментализация на ЛГБТК+ темите от политически актьори за дискредитиране на опоненти. Това създава климат, в който дискриминацията и насилието са ежедневие, от търсенето на работа до взаимодействията с държавни институции. Съдебната система често не успява да признае хомофобски или трансфобски мотиви при престъпления, тъй като те не се считат за утежняващи обстоятелства в Наказателния кодекс. Дори последната „Стратегия и план за действие за полова политика 2025–2028“, приета през април, избягва изричното включване на тези основания за защита. Докато международни партньори като ЕС и Съветът на Европа на среща на върха в Ереван през май 2026 г. подчертават значението на човешките права, арменската ЛГБТК+ общност остава без необходимите правни лостове за ефективна защита срещу дискриминация и омраза.

Армения преобръща имиграционната си политика: От 1 ноември 2026 г. популярният 10-годишен специален паспорт отпада, заменен от дигитализирана система. Тази мащабна реформа на „Закона за чужденците“ на правителството на Пашинян въвежда задължителна работна виза преди влизане в страната, което прекратява досегашната практика за влизане като турист и след това кандидатстване за разрешително за работа. Освен това се въвежда годишна квота за чуждестранни работници. Докато икономиката процъфтява със 7,1% ръст на БВП през първото тримесечие на 2026 г., емигрантите и имигрантите трябва да се подготвят за увеличени такси за разрешения за постоянно пребиваване от 2027 г. и по-строги изисквания за регистрация при по-дълго отсъствие.